Определение на прерогатив

Прерогатив е термин, чийто етимологичен произход се намира в латинския език, по-точно в думата praerogativa . Прерогативът е разрешително , полза или освобождаване, което се дава на дадено лице по отношение на определен въпрос. Прерогативът по този начин позволява да се избегне или избегне определено ограничение.

Например: "Военната хунта, която взе властта преди седмица, обяви, че ръководителят на правителството ще има изпълнителни правомощия" , "Бюджетът предвижда 200 000 песос на месец за депутатите в концепции за прерогативи" , "Австралийският бизнесмен ще поиска съдебен прерогатив за не заявявай в каузата, която имаш в страната . "

Прерогативът може да бъде привилегия, която органът предоставя на дадено лице от позицията, която заема, или от конкретна ситуация, която живее. Да предположим, че човек, който е в затвора, страда от смъртта на майка си. За да може да присъства на погребението, съдията, който го осъди на затвор, може да му предостави правомощие и да му позволи да излезе от затвора за няколко часа.

Семейство, което губи вещите си в наводнение, може да получи прерогатив от страна на държавата, така че да не трябва да плаща данъци. По този начин жертвите на наводненията могат да използват ресурсите си, за да се възстановят, като не се налага да поемат разходите, които биха включвали заплащането на въпросните такси.

Владетелят, който има правомощия, от друга страна, може да се ползва от извънредни правомощия (които не са предвидени от закона ) за упражняване на функциите си. Прерогативите обикновено се предоставят в извънредни ситуации, като например война или терористична атака.

Истински прерогатив

Наборът от правомощия на Британската корона, много от които се упражняват чрез Тайния съвет на Обединеното кралство, е известен като Кралския прерогатив и има няколко такива, които са необходими, за да се изисква присъствието на посланик. в дадена страна или да подпише договор, но също и различни задължения, като например осигуряване на безопасността на кралицата и защитата на царството . От друга страна, като се има предвид, че във Великобритания има монархия от конституционен тип, истинската прерогатива се упражнява по съвет на министрите.

Одобрението на парламента не е необходимо за упражняване на истинската прерогатива. Нещо повече, Краунът трябва да се съгласи на всяко разискване, което дадена къща иска да направи за писмо за интересите на суверена или прерогативите. Важно е да се отбележи, че този набор от правомощия не е неограничен , въпреки че е много широк; Това може да се види, например, във факта, че монархът не може да реши да събира или налага данъци, тъй като такива действия трябва да бъдат разрешени в акт на Парламента.

Парламентът , от своя страна, има трима членове, един от които е самият суверен, а другите две са Камарата на общините и Камарата на лордовете. Истинският прерогатив включва правото да свиква, разширява и разпуска Парламента.

Вътрешните въпроси заемат важно място в рамките на реалната прерогатива. Сред отговорностите на британската корона е да назначава и освобождава министри, членове на различни изпълнителни агенции, частни съветници и други служители. От друга страна, предложението за назначените идва от министър-председателя или, ако длъжностите са с по-малко значение, другите министри; За монарха е обичайно да се съобразява с тази препоръка.

Друга от правомощията, включени в кралската прерогатива, е да насочва военни действия, да обявява война и мир , въпреки че монархът (който има и титлата на Главнокомандващ на въоръжените сили ) има съвета на Първата министър.

border=0

Търсете друго определение