Дефиниция на аберация

Концепцията за аберация има множество приложения и значения, както позволява да се знае от речника на Кралската испанска академия (RAE) . Думата, както официално е приета, може да подсказва много сериозна грешка, свързана със способността да се разбере ; да действа покварено или извратено , което е далеч от това, което се счита за законно; отклонението от нормалния тип, което в определени ситуации изпитва морфологичен или физиологичен характер; или видимото отклонение на звездите, наред с други.

Аберацията в оптичните системи (като огледала, лещи или призми) предполага деградация на образите, които се случват, когато светлината, идваща от определена точка на даден обект, не се приближава към една точка, след като е била предадена чрез система .

Други аберации, свързани със светлината, които могат да бъдат идентифицирани, са сферичната аберация (дефект, който се характеризира с факта, че светлинните лъчи, които падат успоредно на оптичната ос, се отклоняват към различен фокус) и хроматичната аберация (промяната на разстоянието на изображение с индекс на пречупване).

Отклонение от светлина

Явлението, което описва различното положение на една звезда, когато се наблюдава по отношение на реалното, се нарича аберация на светлината. Джеймс Брадли, професор по астрономия в Оксфордския университет, открива тази особеност през 1725 г., докато се опитва да установи разстоянието между звездата и нашата планета. За това той направи две наблюдения, всяка в различно време на годината, с цел постигане на по-прецизна триангулация на звездата, благодарение на орбиталното движение на Земята.

Брадли отбеляза с учудване, че фиксираните звезди имат систематичен превод, който е свързан с посоката на движението на Земята в орбитата си и че не зависи от местоположението на нашата планета в космоса, както се смяташе досега. Най-високата стойност на вариация между наблюдаваната позиция на звезда и истинската е 20,47 секунди на дъга; това е известно като постоянна аберация . Ако изчислим нейната тригонометрична допирателна, ще получим резултат, много близък до съотношението на орбиталната скорост на Земята и тази на светлината.

Хромозомна аберация

Аберация на хромозомния тип представлява грешка, която възниква по време на мейозата на гаметите или когато се осъществяват първите деления на яйцето, явление, което задейства аномалия, която влияе върху броя или състава на хромозомите. Това явление може да причини множество разстройства, като развитието на така наречения синдром на Даун .

Промяната може да настъпи в структурата на хромозомата по отношение на линейното подреждане на гените и причините са няколко, както и техните характеристики и последствия. Цитираме някои от следните:

* Deletions : когато фрагмент от хромозомата се загуби, или в единия край, или по единия от ръцете му, генерирайки дисбаланс, забележим в синдрома на Прадер-Уили;

* Дублиране : причинява едно живо същество да съдържа твърде много генетичен материал, тъй като хромозомната област се удвоява, както се случва при синдрома на крехкото Х;

* Инвестиции : се състои в промяна на ориентацията на един сегмент от хромозомата и обикновено не причинява значителни нарушения . Тя може да бъде перицентрична , ако центромерът е включен в обърнатата част, или парацентрична , когато не е;

* Пръстен хромозома : това изменение е рядко и включва сливане на двете ръце на хромозома. Развитието му в Х-хромозомата е една от причините за синдрома на Търнър;

* Транслокации : описва прехвърлянето на част от една хромозома към друга, която не включва загуба или печалба на генетична информация.

border=0

Търсете друго определение